"Съновидения" е един изключително разнообразен албум. Може би отразява различни периоди от развитието на Джин Сюр, но във всички случаи показва различните лица на групата по един чудесен начин. Естествено целия албум може да мине под категорията хард-рок, но това ще е една меко казано повърхостна оценка. Много меко казано... Защото всяка песен си е със собствено лице.
Записите за албума са направени в студио "Графити" през месец май 2000г. В проекта участват много гост-музиканти като: Сашо от група "КГБ"- китара, Ники Цонков от група "Шамрок" - Ники участва и с една авторска песен, Невена от група "Три и половина"- цигулка, Краси Неделин от група "Контрол" - клавишни, Оги Кьосовски от група "Контрол" - перкусии, Оги Кьосовски е и тон-режисьор на албума и основен саунд-консултант.

Албумът започва с " Танжер " , която присъства като mp3 в много Bg рок-сайтове и портали, само дето е под името "Галадриел" - по припева на песента. Ориенталските мотиви в песента, донякъде ,поне на мен, носят нещо от атмосферата на Mission, но настроението като цяло е много по-рокаджийско.
"...Песента "Танжер" има два варианта единия е на странен измислен от мен език, а другия е на български ..... Като музика влиянието е от едни интересни марокански дискове които имам с автентична музика от северна Африка, затова и се казва така. Текст му търсехме дълго, но нещо все не се получаваше и веднъж на репетиция го изпях с измисления език по пример именно на Толкин припева беше "Галадриел", хареса ни и го оставихме.После измислих и българския текст, посветен изцяло на кралицата на горските елфи, която ми е един от любимите персонажи в книгата. Точно нейния образ във филма го бяха пооплескали и не му бяха отдали дължимото, което е едно от нещата заради които не се възхитих много от филма." (Антон Антонов)

" Птица без крила " е типично мощно рок-парче в традициите на българската рок-музика.

" Празнично " е страхотно структурирана песен в много интересен ритъм, в която цигулката на Невена се вписва идеално.

" Валяк " заслужава абсолютно името си с тежкия си "валяков" ритъм и много добрата помитаща бас-линия заедно с китарите.

" Неверност " е онова, на което едно време му викаха "задължителната рок-балада". За разлика от повечето случаи при останалите групи, обаче, тя си тежи точно на мястото и не е насила "вписана" в албума. Тежките рифове в постепенното разгръщане на песента до кулминацията, също са на място.

" Сън " е много интересно парче, започващо с разчупен бас и брас-секция, което после преминава в нещо като а-ла Праймъс парче- всъщност като настроение песента за мен е близка точно с Лес Клейпуловските гениалнищини.

" Стрела в нощта " е бързо рок парче, в което цигулката плете различни музикални картини на фона на поддържания насечен китарен ритъм.

" Византия " е любимото ми парче в целия албум. Песента има страхотна постройка - представлява инструментал, започващ с камбани , в които постепенно се включват (по инерция щях да напиша "грегориански" , но това са си чисто български) напеви. Цялото тъжно, тържествено и химноподобно настроение на песента се разгръща постепенно пред слушателя, в един момент се включва флейта, подкрепена от китара, която просто размазва, докато накрая преминава във вихрено китарно - цигулково соло. Много завършено и изпипано парче, за което мога да редя суперлативи нон стоп.
"..."Византия" е правена по източно православно църковно песнопение, което чух за първи път в изпълнение на монасите от атонския манастир Симоно Петра. Имам няколко техни албума с подобни песнопения - уникални са, носят духа на нещо древно и величествено..." (А. Антонов)

Следва " Властелинът на пръстените ". Текстът е ясен :
"Три пръстена за елфите крале под този небосвод
и седем за джуджетата в дворците им от камък,
да вземат девет хората със краткия живот,
един - за Мрачния владетел с трон от черен пламък
в страната Мордор, където тегне мрак.
Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор, където тегне мрак ..."

Но самата песен музикално представлява страхотно произведение. Цигулката отново плете мрежи. А цялото настроение е меланхолично средноземско.
"...Песента "Властелинът на пръстените" беше измислена първо като музика и аранжимент, текста си се появи сам, просто искахме песента да говори за нещо древно, героично и величествено и веднъж докато си тананиках мелодията, думите сами ми се пъхнаха в устата, така и си остана..." (А. Антонов)